Кения се бори с фатални наводнения и проблеми с продоволствената сигурност

Опустошителни и съдбовни наводнения унищожиха ферми и провокираха спор в Кения за това по какъв начин да се ръководи „ изменчивото време “ и да се подсигурява продоволствената сигурност.

С смут, Марта Уема и нейният брачен партньор изследваха фермата си, която беше потопена от седмици на безмилостни превалявания в Кения.

Нивата на водата ще се покачат до височината на раменете единствено след една нощ на мощен дъжд.

двойката очакваше възвръщаемост от 200 000 шилинга (1500 щатски долара) от своите три акра, откакто влага 80 000 шилинга (613 щатски долара) в царевица, грах, зеле, домати и къдраво зеле.

Но очакванията им бяха изтръгнати от корен и унищожени.

„ Занимавам се със земеделие от 38 години, само че в никакъв случай не съм срещала загуби от подобен мащаб “, сподели 62-годишната майка на 10 деца.

Тяхната финансова сигурност и оптимизъм са разтърсени от това, което държавното управление на Кения назова „ ясно проявяване на безредното време, породено от изменението на климата “.

Дъждовете, които започнаха в средата на март, сътвориха непосредствени рискове и оставиха други идни.

Те убиха близо 300 души, оставиха язовирите на исторически високи равнища и накараха държавното управление да подреди на жителите да се изтеглят от наводнения- предразположени региони — и разрушете домовете на тези, които не го вършат.

Сега следва рецесия на продоволствената сигурност, дружно с още по-високи цени в страна, чийто президент се опитваше да трансформира селското стопанство в още по-голям мотор на стопанската система.

Правителството на Кения споделя, че наводненията са унищожили култури на повече от 168 000 акра (67 987 хектара) земя, или по-малко от 1% от земеделската земя на Кения.

Докато фермерите пресмятат загубите си, изцяло към момента незнаен, потопът разкри това, което опозиционните политици назовават ​​лошата подготвеност на Кения за изменението на климата и обвързваните с него бедствия и нуждата от стабилно ръководство на земята и по-добро прогнозиране на времето.

Г-жа Уема в този момент копае окопи в старания с цел да отбрани това, което е останало от фермата в низина в най-отдалечените околности на столицата Найроби, в окръг Мачакос.

Не всички скърбят, в това число фермерите, които са се подготвили за климатични разтърсвания.

На към 125 благи западно от фермата на госпожа Уема, 65-годишният фермер Джеймс Тобико Типис и неговата плантация от 16 акра са избягали от наводнението в Олокирикирай.

Той сподели, че е бил самодеен в региона, който е податливи на свлачища заради терасиране на културите.

„ Преди губехме горния пласт на почвата и каквото и да засаждахме “, сподели той.

Експерти споделиха, че повече кенийски фермери би трябвало да защитят фермите си от ерозия на почвата, която евентуално ще се утежни от по-нататъшни разтърсвания.

Джейн Кируи, аграрни чиновник в окръг Нарок, акцентира значимостта на терасирането и други ограничения като покривни култури, които ще разрешат водата да се всмуква.

В селските региони на Кения специалистите споделят, че напъните за запазване на водните запаси остават незадоволителни макар актуалните значителни превалявания.

В университета Jomo Kenyatta по селско стопанство и технологии, професор Джон Гатеня предложи практики като нашарване на културите и наблягане на естествения потенциал на почвата за задържане на вода.

„ Почвата остава най-големият контейнер за вода “, сподели той, като увери, че нейното рационално потребление изисква доста по-малка инвестиция от огромни инфраструктурни планове като язовири.

Но почвата би трябвало да бъде предпазена с практики, които включват ограничение на обезлесяването, което е изложило елементи от кенийската земя на мощен отток.

„ Отваряме земя в нови нежни среди, където би трябвало да бъдем още по-внимателни в метода, по който отглеждаме “, сподели господин Gathenya.

„ В устрема си към повече и повече храна, ние натискаме по-крехки региони, само че не със същата активност на запазване на почвата, която имахме преди 50 години. “